0
Моята количка

Интервю с Диляна Денчева

За кого според Вас е написана „Двете“?
Не мога да отговоря за кого е написана „Двете“, но мисля, че може да бъде „прочетена с разбиране“ от всеки. Мнозина от нас се намират и от двете страни – както на родителя, така и на детето. Първата роля може и да не се случи никога, но втората е неизбежна.
Кои са подводните камъни в този уж кратичък превод?
Всеки превод има подводни камъни. Тук беше много важно да се усети изповедния, личен тон, емоционалната мелодия на майчината реч. Надявам се, че „двете“ с редакторката Зорница сме се справили. Разбира се, имаше и един специфичен казус – „счупено с размествания“. На полски език „счупването“ и думата, която се използва за разбито сърце съвпадат. Буквализмът „счупено сърце“ в българския звучи доста агресивно, още повече, че глаголът „счупвам“ напоследък се превърна в неприятно клише от политическата действителност.

Могат ли картинните книги да се доближават до поезията?
Мисля, че да. Не е задължително картината да е експлицитна, и тя, също като поезията, допуска индивидуална интерпретация. Освен това когато баграта е изтънчена, естетична, няма никакво значение дали е зрителна или речева.
Какво значи човек да специализира „метафорология“? Помогна ли Ви това в този превод?
Метафорологията, както можем да се досетим, е наука за метафората. Обикновено тя е обект на изследване на стилистиката заедно с другите тропи, но от доста време все повече се обособява в отделен клон. Това се случва заради нарастващия интерес към нея и по-точно заради излизането на старото разбиране за метафората единственото като за художествено средство. Лично аз се вълнувам от политическата метафора, обидната метафора, терминологичната метафора, метафората на социолектите и др. Не мога да си дам сметка дали това ми е помогнало в превода на „Двете“, но много е вероятно благодарение на метафорологията да съм изработила инстинкти, които непрекъснато ме водят.

Коя метафора е била най-голямо предизвикателство за Вас като преводач?
Най-голямото предизвикателство беше една метафора на Кшищоф Варга, който беше нарекъл рокля със сребърни апликации с дума, която назовава четка за сресване на домашни любимци. Наложи се да приложа теорията на профилирането в изграждането на метафоричното значение, за да я разчета правилно. Предположих, че профилираната характеристика е твърдостта, остротата на материала, който вероятно драска и боде. Преведох думата „zgrzebło“ с „шкурка“, но за всеки случай се консултирах с автора. Остана доволен.