Това е книга за майки и дъщери. Красива и горчива като самото майчинство. Изящна книга,
която сама по себе си е съвършен предмет на изкуството.
Но и книга, която помага да се чувстваме разбрани. „Да бъдеш майка“ значи да искаш да пазиш, да закриляш, да защитиш. Да живееш в любяща тревожност.
После момиченцето пораства, а тревожността остава. Знаеш, че светът ще я нарани, но и знаеш,
че не можеш да я пазиш вечно. И тя не иска. Пък и е невъзможно. И затова майката в „Двете“
приготвя сандвичи за из път. И фенерче за тъмното. Въпреки че знае, че не помагат.
И ние знаем това. И въпреки това преглъщаме всеки път, когато разгърнем на разтвора, в
който момичето срязва с ножичка червения конец, с който е съшита книгата.
Не знаем дали това е книга за майки или за дъщери.
И за двете.
Юстина Баргелска (1977) е полска поетеса и писателка, родена във Варшава. Лауреатка на
поетическия конкурс „Райнер Мария Рилке“ (2001) и на специалната награда „Яцек Биерезина“
(2002). Двукратна носителка на Литературната награда на Гдиня (2010 и 2011). Номинирана за
наградата „Вислава Шимборска“.
Дебютира със стихосбирката „Любовни сесии“ (2003), в която разкрива празнотата зад етикета
„женствена поезия“ и показва какво значи днес едно стихотворение да е написано от жена.
Втората й книга, „Порцелан по пощата“ (2005), търси език от собствени имена, обвързва
стихотворенията със строгостта на повторенията и на краткия речник. През следващите години
издава „Бах за бебето ми“ (2012) и ретроспективна стихосбирка под заглавие „Бързо през
всичко“ (2013). „Лисички“ (2014) е история за един разбойник в горите край Варшава. Или
може би за деца, за страсти, за мечти?
През 2015 г. излиза другата й обща книга с илюстраторката Ивона Хмелевска, „Очи“. Книгата е
за способността и неспособността да виждаш.
През юли 2021 г. излиза колекцията от смели журналистически текстове „Пий с мен компот“, в
която авторката разглежда социални, културни, морални и лични въпроси в нежен и
същевременно хумористичен стил.
Ивона Хмелевска (1960) е полска авторка и илюстраторка на книги за деца и възрастни.
Създава предимно авторски книги, много от които са публикувани в Южна Корея, където е
позната като 이보나 흐미엘레프스카
Завършва е графичен дизайн в университета „Николай Коперник“ в Торун и започва да
илюстрира през 1990 г. Среща с корейска агентка води до излизането на 14 нейни книги в
Корея. Първата й книга на немски е „Дневникът на Блумка“ за големия педагог и писател Януш Корчак.
През 2018 г. илюстрира адаптация на детския роман на Корчак „Крал Матиуш Първи“ под
заглавие „Колко е трудно да бъдеш крал“.
През 2020 г. илюстрира за изд. „Dwie Syostry” книгата „Мама винаги се връща“, история за едно
момиченце във варшавското гето.
Носителка на наградата „Златна ябълка“ от Международното биенале в Братислава (2007) и
трикратна носителка на наградата за илюстрация на Международния панаир в Болоня (2011,
2013, 2020). Номинирана за Немската награда за детска литература в категория „Приказки“ и за
наградата „Ханс Кристиян Андерсен“. За „Колко е трудно да бъдеш крал“ получава Полската
награда за графичен дизайн (2018), а за „Приспивна песничка за баба“ – наградата „Болоня
рагаци“ в категория „Нови хоризонти“ (2020).
Творбите й са представяни в множество изложби, вкл. в Болоня, Братислава, Франкфурт,
Мюнхен, Рим, Сеул, Токио и Варшава.
