Човек влиза в контакт с другите първо през физическия си вид. Ти вече се обличаш по един или друг начин, променяш прическата си, оставяш своя отпечатък върху тялото. Казваш на другите нещо за себе си, преди да си разменил и дума.
Тялото обгръща духа
Човек може да помисли, че тялото е всичко. Да забрави, че ти си и ум, съзнание, дух. Но дори тялото ти да бъде пленено, поробено, духът ти е свободен и ти принадлежи. Твоето тяло не те определя изцяло, ти си едновременно и тяло, и ум. И благодарение на ума си можеш да си представяш какво ли не, можеш да се съмняваш в много ннеща… Понякога и да скучаеш. Но не можеш никога да спреш да мислиш. Благодарение на ума си знаеш, че съществуваш.
Тялото и умът спрямо другите
Понякога ти се струва, че имаш нужда от погледа на другите, за да знаеш какво да мислиш за тялото си. Сякаш това знание не ти принадлежи. Но ти си свободен да не бъдеш онзи, когото другите виждат – нали затова имаш ум! Точно умът ти вдъхва желание да опознаеш другите отвъд външния им вид, отвъд телата им, да срещнеш техните умове. За да се чувстваш добре, трябва тялото и духът ти да действат заедно и да идат на среща с другите.
Да храниш и тялото, и ума си
Ако нуждите на тялото не са задоволени, умът ти няма да може да функционира нормално. За да мислиш добре, трябва тялото ти да функционира добре. Но умът ти също има нужда да се храни както трябва: той обича промените, срещите, историите, музиката, приятните усещания.
За другите ние сме първо тяло. Но освен това сме и дух, ум. И кой тогава взема решенията, тялото или умът? Философската закуска „Тялото и умът“ предлага на децата да разсъждават какво място отреждат на външния вид – и на свободата да мислим.
Храна за размисъл!
Превод от френски: Валентина Бояджиева
Изданието е съфинансирано от ЕС.
